• Начало »
  • Премълчани истини (ОТКЪС), Колийн Хувър

Премълчани истини (ОТКЪС), Колийн Хувър


    Глава 1

    
    МОРГАН
    
    Чудя се дали хората са единствените живи същества, на които им се случва да се чувстват кухи отвътре.
    Не разбирам как е възможно тялото ми да е пълно с всичко онова, с което телата са пълни – кости, мускули, кръв и органи, – и въпреки това понякога да усещам гръдния си кош празен, сякаш някой може да изкрещи в устата ми и звукът да проехти вътре в мен.
    Чувствам се по този начин вече от няколко седмици. Надявах се да премине, защото започвам да се тревожа какво ли причинява тази празнота. Имам страхотен приятел, с когото излизам вече от почти две години. Ако не броя моментите на Крис на остра тийнейджърска незрялост (най-вече предизвикани от алкохол), той е всичко, което искам в едно гадже. Забавен, привлекателен, обича майка си, има цели в живота. Не виждам как Крис би могъл да е причината за това усещане.
    А ето я и Джени. Моята малка сестра – моята най-добра приятелка. Но знам, че и тя не е източникът на тази празнота. Джени е основният извор на щастието ми, макар и да сме пълни противоположности. Тя е дружелюбна, спонтанна и шумна и има смях, за който бих убила човек. Аз съм по-тиха от нея и в повечето случаи смехът ми е пресилен.
    Постоянна шега помежду ни е, че сме толкова различни, че ако не бяхме сестри, щяхме да се ненавиждаме. Тя щеше да ме намира за скучна, а аз нея за досадна, но понеже сме сестри, и то родени само през дванайсет месеца, различията ни някак си пасват. Имаме си своите моменти на напрежение, но никога не допускаме споровете ни да останат без разрешение. И колкото по-големи ставаме, толкова по-рядко спорим и толкова по-често излизаме заедно. Особено сега, когато тя се среща с най-добрия приятел на Крис – Джона. Четиримата прекарваме почти цялото си време заедно като група, откакто миналия месец Крис и Джона завършиха гимназия.
    Майка ми би могла да е причината за настроението ми напоследък, но в това няма особен смисъл. Отсъствието ѝ не е нещо ново. Всъщност сега съм свикнала повече с него, отколкото бях преди, така че, ако нещо се е променило, то е, че съм приела факта, че двете с Джени сме изтеглили късата клечка по отношение на родителското тяло. Тя не участва в живота ни, откакто баща ни почина преди пет години. Тогава бях по-сърдита, че ми се налага да отглеждам Джени, отколкото съм сега. И колкото по-голяма ставам, толкова по-малко ме притеснява, че майка ни не е от онзи тип, който би се месил в живота ни, би ни поставял вечерен час или... на когото би му пукало. Честно казано, донякъде е забавно да бъдеш на седемнайсет и да имаш свободата, за която повечето ми връстници само мечтаят.
    В последно време в живота ми не се е променило нищо, което би обяснило това усещане за дълбока празнота, което изпитвам. Или може би се е променило, а мен просто прекалено много ме е страх да го забележа.
    
– Знаете ли... – обажда се Джени. Тя е на предната седалка до шофьора. Джона кара, а ние с Крис сме отзад. Зазяпала съм се навън през прозореца, потънала в самоанализа си, затова прекъсвам размишленията си и я поглеждам. Тя се е обърнала към нас, очите ѝ развълнувано се местят между мен и Крис. Изглежда наистина красива тази вечер. Взе назаем една от роклите ми с дължина под коляното и си сложи съвсем лек грим. Удивително е каква разлика има между петнайсетгодишната Джени и шестнайсетгодишната Джени. – Ханк каза, че тази вечер може да ни уреди.
    Крис вдига ръка и чуква пет с Джени. Аз пак се зазяпвам през прозореца, тъй като не съм сигурна дали ми харесва, че на нея ѝ харесва да се друса. Пробвала съм няколко пъти – страничен ефект от майката, която имаме. Но Джени е само на шестнайсет и взема всичко, до което се докопа, на всеки купон, на който отидем. Това до голяма степен е причината да избера аз да не употребявам, тъй като винаги изпитвам чувство на отговорност за нея, защото съм по-голяма и майка ни не ограничава действията ни по никакъв начин.
    Понякога имам чувство, че съм детегледачка и на Крис. Единственият в тази кола, за когото не се налага да се грижа, е Джона, но това не е, защото той не се напива или не се друса. Той просто сякаш поддържа някакво ниво на зрялост, независимо от субстанциите, които преминават през организма му. Джона е най-стабилната и последователна личност, попадала някога пред очите ми. Тих е, когато е пиян. Тих е, когато е друсан. Тих е, когато е щастлив. И някак е дори още по-тих, когато е ядосан.
    Той е най-добрият приятел на Крис още от детинство и двамата са като мъжки версии на мен и Джени, но наобратно. Крис и Джени са душата на всяка компания. Ние с Джона сме невидимите им придружители.
    Мен това ме устройва. Предпочитам да се сливам с фона и тихо да наблюдавам хората, вместо да бъда онази, която стои върху маса в центъра на помещението и кара хората да я наб-людават.
    – Колко е далече това място? – пита Джона.
    – На около осем километра – отвръща Крис. – Не е далече.
    – Може би не от тук, но е далече от къщите ни. Кой ще ни прибира довечера? – продължава Джона.
    – Пу, не съм аз! – казват Крис и Джени едновременно.
    Джона ме поглежда в огледалото за обратно виждане. Задържа погледа ми за момент, след което кимвам. Той също. Без дори да говорим, и двамата се съгласяваме да останем трезви тази вечер.
    Не знам как го правим – да общуваме, без да общуваме, – но помежду ни това винаги е било нещо, което не изисква усилия. Може би защото много си приличаме и умовете ни често са на една вълна. Джени и Крис не забелязват. Те нямат нужда да общуват безмълвно с никого, защото всичко, което искат да кажат, се изплъзва от устата им, независимо дали е редно да го изричат, или не.
    Крис ме хваща за ръка, за да привлече вниманието ми. Когато го поглеждам, ме целува.
    – Много си хубава тази вечер – прошепва. 
    Усмихвам се в отговор.
    – Благодаря. И ти не си за изхвърляне.
    – Искаш ли да останеш у нас довечера?
    Замислям се за секунда, но Джени пак се извърта на седалката си и отговаря вместо мен.
    – Не може да ме остави сама тази вечер. Аз съм непълнолетна, която е на път да прекара следващите четири часа в поглъщане на много алкохол и може би на някое незаконно вещество. Кой ще ми държи косата назад, докато повръщам сутринта, ако тя е у вас?
    Крис вдига рамене.
    – Джона?
    Джени се засмива.
    – Джона има типични родители, които искат да си е у дома до полунощ. Знаеш това.
    – Джона току-що завърши гимназия – контрира Крис, говорейки за приятеля си, сякаш не е на предната седалка и не чува всяка дума. – Време му е да възмъжее и да изкара цяла нощ навън като никога.
    Джона спира на една бензиностанция, когато Крис завършва изречението си.
    – Някой да иска нещо? – пита Джона, като пренебрегва разговора, който се води по негов адрес.
    – Да, ще се опитам да купя малко бира – заявява Крис и разкопчава колана си.
    Това ме кара искрено да се засмея.
    – Не изглеждаш и на секунда повече от осемнайсет. Няма да ти продадат бира.
    Крис ми се усмихва широко, приемайки коментара ми като предизвикателство. Излиза от колата, за да влезе в бензиностанцията, а Джона слиза, за да сипе бензин. Пресягам се към жабката и вземам един от бонбоните за смучене с вкус на диня, които Джона винаги зарязва. Диня е най-хубавият вкус. Не разбирам как някой може да го мрази, но той очевидно го прави.
    Джени разкопчава колана си и пропълзява на задната седалка при мен. Свива крака под себе си, обърната към мен. Погледът ѝ е палав, когато казва:
    – Мисля, че ще правя секс с Джона довечера.
    За първи път от векове насам усещам нещо да изпълва гръдния ми кош, но то не е хубаво. Сякаш съм наводнена с гъста вода. Може би дори кал.
    – Току-що навърши шестнайсет.
    – Същата възраст, на която беше ти, когато прави секс с Крис за първи път.
    – Да, но ние излизахме от много по-дълго от два месеца. И все още съжалявам. Болеше зверски, трая около минута, а той вонеше на текила. – Спирам, защото звучи, сякаш току-що съм обидила уменията на гаджето си. – Стана по-добър.
    Джени се усмихва, но после се отпуска назад в седалката с въздишка.
    – Според мен е похвално, че издържах цели два месеца.
    Идва ми да се разсмея, защото два месеца са нищо. Бих предпочела да изчака пълна година. Или пет.
    Не знам защо съм толкова против това. Права е – бях по-малка от нея, когато започнах да правя секс. И ако смята да загуби девствеността си с някого... поне знам, че ще е с добър човек. Джона никога не се е възползвал от нея. На практика той познава Джени от цяла година и не я сваляше изобщо, докато тя не навърши шестнайсет. За нея беше разочароващо, но държанието му предизвика моето уважение.
    Въздъхвам.
    – Човек губи девствеността си веднъж, Джени. Не искам този момент за теб да настъпи, когато си пияна, в къщата на непознати хора, правейки секс на нечие чуждо легло.
    Джени клати глава в съгласие, сякаш наистина смята да ме послуша.
    – Тогава може би трябва да го направим в колата му.
    Разсмивам се, но не защото е забавно. Смея се, защото тя ме взема на подбив. Точно по този начин аз изгубих девствеността си с Крис. Сгъчкана върху задната седалка на аудито на баща му. Беше абсолютно незабележително и изключително неудобно и макар да станахме по-добри, щеше да е хубаво, ако първият ни път беше нещо, което да е оставило у нас по-приятни спомени.
    Не желая дори да мисля за това. Или да говоря за него. Точно по тази причина е трудно да съм най-добра приятелка с малката си сестричка – искам да се вълнувам с нея и да чуя всичко за преживяването ѝ, но в същото време искам да я предпазя да не допуска моите грешки. Винаги искам нещо по-добро за нея.
    Поглеждам я открито, като с всички сили се опитвам да не изглеждам майчински. 
    – Ако ще се случва тази вечер, поне остани трезва.
    Джени извърта очи при съвета ми и пропълзява обратно на предната седалка точно когато Джона отваря вратата си.
    Крис също се връща. Без бира. Той затръшва вратата и скръства ръце пред гърдите си.
    – Наистина е гадно да имаш бебешко личице.
    Усмихвам се и го погалвам по бузата, насочвайки вниманието му към себе си.
    – Аз харесвам твоето бебешко личице.
    Това го кара да се усмихне. Навежда се към мен и ме целува, но щом устните му се допират до моите, веднага се отдръпва. Потупва седалката на Джона.
    – Опитай ти.
    Крис вади пари от джоба си, пресяга се напред и ги пуска върху таблото.
    – На купона няма ли да има сума ти алкохол? – пита Джона.
    – Това е най-голямото парти по случай завършването за цялата година. Всички последни класове ще бъдат там, а ние до един сме непълнолетни. Ще се нуждаем от всяко подкрепление, до което успеем да се доберем.
    Джона колебливо взема парите и излиза от колата. Крис отново ме целува, този път с език. Макар че доста бързо се отдръпва.
    – Какво имаш в устата?
    Аз стисвам със зъби сладко-киселото кристалче, за да го разтроша.
    – Бонбон.
    – И аз искам – казва той и пак доближава устата си до моята.
    Джени простенва от предната седалка.
    – Престанете. Чувам ви как мляскате.
    Крис се отдръпва с усмивка, но и с парченце бонбон в устата. Схрусква го, докато си слага колана.
    – Минаха шест седмици от края на учебната година. Кой прави парти по случай завършването шест седмици след завършването? Не че се оплаквам. Просто ми се струва, че трябваше да сме приключили с тези купони досега.
    – Не са минали шест седмици. Само четири са – обаждам се.
    – Шест – поправя ме той. – Единайсети юли е.
    Шест?
    
Опитвам се да скрия от Крис внезапното напрежение, изпълнило всяко мускулче от тялото ми, но не мога да не реагирам на току-що казаното от него. Всичко в мен се вцепенява.
    Не може да са минали шест седмици. Нали?
    
Ако са минали шест седмици... това означава, че цикълът ми е закъснял с две седмици.
    Мамка му. Мамка му, мамка му, мамка му.
    Багажникът на колата се отваря. И двамата с Крис се завъртаме точно когато Джона затръшва капака на багажника и тръгва към шофьорската врата. Като влиза в колата, на лицето му грее самодоволна усмивка.
    – Копеле – промърморва Крис, клатейки глава. – Тя дори не ти поиска шофьорската книжка?
    Джона включва на скорост и потегля.
    – Всичко е в самоувереността, приятелю.
    Виждам как Джона се пресяга през седалката и хваща ръката на Джени.
    Поглеждам през прозореца, стомахът ми е на възли, дланите ми се потят, сърцето ми блъска, пръстите ми тихо отброяват дните от последния ми цикъл. Изобщо не съм се замисляла за това. Знам, че бях неразположена при завършването, тъй като Крис се ядосваше, че не можем да правим секс. Но сега просто очаквах всеки момент да ми дойде, мислейки, че е минал само месец от дипломирането им. Четиримата бяхме толкова заети да правим тонове нищо по време на лятната ваканция, че дори не съм се сещала за това.
    Дванайсет дни. Закъснява ми с дванайсет дни.
    
    * * *
    
    Само за това мисля цяла вечер, докато съм на партито по случай завършването. Иска ми се да взема от Джона ключовете на колата, да отида до някоя денонощна аптека и да си купя тест за бременност, но така само ще го накарам да задава въпроси. А Джени и Крис ще забележат отсъствието ми. И ми се налага да прекарам цялата вечер сред толкова силна музика, че мога да я усетя как ми пропуква костите. Навсякъде из тази къща има потни тела, така че няма къде да избягам. Вече ужасно ме е страх да пия, защото, ако съм бременна, нямам представа какво може да причини това. Никога не съм се замисляла особено за бременността, така че не знам точно колко алкохол може да навреди на зародиша. Нямам никакво намерение да поемам този риск.
    Не мога да повярвам.
    
– Морган! – крещи Крис от другия край на стаята.
    Изправил се е върху една маса. На съседната маса стои друго момче. Двамата участват в игра, при която пазят равновесие на един крак и поред обръщат шотове, докато някой от тях падне. Това е любимата игра по надпиване на Крис и също така най-неприятният за мен момент да съм край него, но той ми маха да отида. Преди да успея да прекося помещението, момчето на другата маса пада и Крис победоносно вдига юмрук във въздуха. После скача на пода точно когато стигам до него. Прегръща ме с една ръка и ме придърпва към себе си.
    – Скучна си – казва. Поднася чашата си към устните ми. – Пий. Весели се.
    Отблъсквам чашата.
    – Ще карам всички ни по домовете тази вечер. Не искам да пия.
    – Не, днес Джона ще кара. Ти си свободна.
    Крис пак се опитва да ми пробута питие, но аз отново го отблъсквам.
    – Джона искаше да пие, затова му казах, че аз ще шофирам – излъгвам.
    Крис се оглежда и вижда някого наблизо. Проследявам пог-леда му до Джона, който е седнал на дивана до Джени, чиито крака са преметнати върху скута му.
    – Ти си шофьорът тази вечер, нали?
    Джона ме поглежда, преди да отговори на Крис. Провеждаме двесекунден безмълвен разговор и Джона прочита по умолителното ми изражение, че имам нужда да каже на Крис, че няма да кара.
    Джона леко накланя глава от любопитство, но после пог-лежда към Крис.
    – Не. Смятам да се натряскам.
    Раменете на Крис увисват и той пак се обръща към мен.
    – Добре. Тогава ще трябва да се забавлявам съвсем сам.
    Опитвам се да не се засягам от думите му, но не е лесно.
    – Искаш да кажеш, че когато съм трезвена, изобщо не съм забавна ли?
    – Забавна си, но пияната Морган е моята любима Морган.
    Леле. Признанието му ме натъжава. Но той е пиян, така че за момента му прощавам обидите, дори да е само за да избегна пререканието. Не съм в настроение. Имам да мисля за по-важ-ни неща.
    Тупвам Крис по гърдите с двете си длани.
    – Е, пияната Морган няма да е тук тази вечер, така че върви да си намериш хора, с които можеш да се забавляваш.
    Още докато го казвам, някой сграбчва Крис за лакътя и го повлича обратно към масите.
    – Втори рунд! – вика момчето.
    С това моята степен на трезвеност престава да бъде грижа на Крис, така че се възползвам от възможността да избягам от него, от този шум, от тези хора. Излизам навън през задната врата и ме посрещат по-тиха версия на това парти и полъх свеж въздух. До басейна има свободен стол и макар че във водата се намира една двойка, за която съм сигурна, че върши неща, които би трябвало да се приемат за нехигиенични в плувен басейн, това е някак по-малко дразнещо от престоя ми вътре в къщата. Обръщам стола така, че да не ги виждам, облягам се назад и затварям очи. Прекарвам следващите няколко минути в опити да не се вманиачавам над всеки симптом, който може да съм имала или нямала през изминалия месец.
    Още не съм успяла дори да започна да разсъждавам какво може да означава всичко това за бъдещето ми, когато чувам дърпането на стол по бетона зад гърба си. Нямам желание да отворя очи и да видя кой е. Точно сега не мога да понеса Крис и цялото му пиянство. Не мога да понеса дори Джени и нейната комбинация от вино с плодов сок, трева и шестнайсетгодишност.
    – Добре ли си?
    Въздъхвам от облекчение, когато чувам гласа на Джона. Накланям глава, отварям очи и му се усмихвам.
    – Да. Добре съм.
    Виждам по изражението му, че не ми вярва, но все едно. Няма начин да кажа на Джона, че цикълът ми закъснява, защото (а) това не е негова работа, (б) дори не знам дали съм бременна и (в) Крис е първият човек, на когото ще кажа, ако съм.
    – Благодаря ти, че излъга Крис – казвам. – Тази вечер просто наистина не съм в настроение за пиене.
    Джона кимва разбиращо и ми предлага една пластмасова чашка. Забелязвам, че държи две, така че вземам едната.
    – Безалкохолно е – обяснява. – Намерих някакво авантюристично кенче, заровено в една от хладилните чанти.
    Отпивам глътка и отпускам глава назад в стола. Безалкохолното и без това е много по-хубаво на вкус от алкохола.
    – Къде е Джени?
    Джона посочва с брадичка към къщата.
    – Играе на шотове на маса. Не можех да гледам, затова излязох.
    Простенвам.
    – Така ненавиждам тази игра.
    Джона се засмива.
    – Как и двамата се оказахме с хора, които са точните ни противоположности?
    – Нали знаеш приказката, че противоположностите се прив-личат.
    Той свива рамене. Странно ми е, че реагира така. Наблюдава ме още малко, след което извръща поглед и казва:
    – Чух какво ти каза Крис. Не знам дали заради това си тук, но се надявам да знаеш, че не го мисли. Пиян е. Знаеш го какъв става на такива купони.
    Харесва ми, че в момента Джона защитава Крис. Макар Крис понякога да се държи малко грубо, и двамата с Джона знаем, че сърцето му е по-голямо от нашите, взети заедно.
    – Можеше да се ядосам, ако се държеше така през цялото време, но това е купон по случай завършването. Разбирам го. Забавлява се и иска и аз да се забавлявам с него. Донякъде е прав. Пияната Морган определено е по-добра от трезвената Морган.
    Джона ме поглежда многозначително.
    – Категорично не съм съгласен с това.
    Веднага щом изрича думите, аз откъсвам очи от неговите и поглеждам надолу към питието си. Правя го, защото се страхувам от случващото се в момента. Чувствам гръдния си кош отново пълен, но този път по хубав начин. Онази празнота се заменя от топлина, трепет и сърцебиене, а аз ненавиждам това чувство, защото сякаш току-що съм установила какво ме е карало да се чувствам толкова празна през последните седмици.
    Джона.
    Понякога, когато сме сами, той ме гледа по начин, който ме кара да изпитвам празнота, когато извърне поглед. Чувство, което никога не съм изпитвала, когато ме гледа Крис.
    Осъзнаването на това ме плаши до смърт.
    Доскоро ми се струваше, че съм прекарала целия си живот, без да изпитвам това чувство, но сега, след като вече го познавам, сякаш част от мен изчезва, когато изчезва и то.
    Покривам лице с ръцете си. От всички хора на света, които искам да са покрай мен, е кофти реализация да осъзная, че Джона Съливан оглавява списъка.
    Сякаш гръдният ми кош постоянно търси липсващото си парченце, а Джона го държи в юмрука си.
    Изправям се. Трябва да се махна от него. Влюбена съм в Крис, така че да бъда сама с най-добрия му приятел и да изпитвам подобни чувства ме прави притеснена и неспокойна. Може би е от безалкохолното.
    Или от страха, че може да съм бременна.
    Може би няма нищо общо с Джона.
    Стоя изправена от не повече от пет секунди, когато изневиделица се появява Крис. Хватката му се стяга около мен, преди да събори и двама ни в басейна. Чувствам се едновременно ядосана и облекчена, защото наистина трябваше да се отдалеча от Джона, но сега потъвам в дълбокия край на басейн, в който нямах намерение да влизам напълно облечена.
    Изплувам едновременно с Крис, но преди да успея да му се развикам, той ме придърпва към себе си и ме целува. Отвръщам на целувката, тъй като наистина се нуждая от нещо, което да ме разсее.
    – Къде е Джени?
    И двамата вдигаме поглед към Джона, който е надвиснал над главите ни и гледа ядосано към Крис.
    – Не знам – отвръща той.
    Джона извърта очи.
    – Помолих те да я наглеждаш. Пияна е.
    Джона тръгва към къщата, за да намери Джени.
    – Аз също – контрира Крис. – Никога не моли пиян човек да се грижи за друг пиян човек! – Той започва да плува, докато не стига до ръба на басейна, след което ме придърпва до себе си. Обляга гръб на стената и ме наглася така, че да се държа за врата му, с лице към неговото. – Съжалявам за онова, което казах по-рано. Не намирам никоя твоя версия за скучна.
    Стисвам устни, облекчена, задето е забелязал, че се е държал като задник.
    – Просто исках да се забавляваш тази вечер. Не мисля, че се забавляваш.
    – Вече се забавлявам.
    Насилвам се да се усмихна, защото не искам да забележи колко съм объркана всъщност. Но не мога да не се тревожа, независимо колко упорито се опитвам да не го правя, докато не съм напълно сигурна. Притеснявам се за себе си, за него, за нас, за детето, което може би ще доведем на този свят много преди някой от двама ни изобщо да е готов за това. Не можем да си го позволим. Не сме подготвени. Дори не знам дали Крис е човекът, с когото искам да прекарам остатъка от живота си. А това определено е нещо, в което хората трябва да са сигурни, преди да тръгнат да създават човешко същес-тво заедно.
    – Искаш ли да знаеш кое ми е любимото нещо в теб? – пита Крис. Блузата ми постоянно изплува на повърхността, затова той я затъква в дънките ми. – Ти си жертваща се. Дори не знам дали това е истинска дума, но ти си такава. Правиш неща, които не искаш, за да подобриш живота на хората около себе си. Като например да останеш трезвена, за да ни закараш. Това не те прави скучна. Прави те герой.
    Засмивам се. Крис започва да прави комплименти, когато е пиян. Понякога му се подигравам за това, но тайно го обожавам.
    – А сега ти трябва да кажеш нещо, което обичаш в мен – допълва той.
    Вдигам поглед и поглеждам наляво, сякаш мисля усилено. Той закачливо ме стисва.
    – Обичам колко си забавен – отвръщам. – Разсмиваш ме дори тогава, когато ме вбесяваш.
    Крис се усмихва, а на брадичката му се появява трапчинка. Има такава прекрасна усмивка. Ако съм бременна и накрая имаме дете заедно, надявам се, че то поне ще има усмивката на Крис. Това е единственото положително нещо, което се сещам, че ще излезе от тази ситуация.
    – Какво друго? – продължава той.
    Вдигам ръка, за да докосна трапчинката, напълно готова да му кажа, че обичам усмивката му, но вместо това изтърсвам:
    – Мисля, че от теб ще излезе чудесен баща някой ден.
    Не зная защо казвам това. Може би опипвам почвата. Проверявам каква ще бъде реакцията му.
    Той се засмива.
    – Абсолютно. Клара направо ще ме обожава.
    Накланям глава.
    – Клара?
    – Бъдещата ми дъщеря. Вече съм я кръстил. Обаче все още обмислям име за момче.
    Превъртам очи.
    – Ами ако бъдещата ти жена изобщо не харесва това име?
    Той плъзва ръце по врата ми и обгръща лицето ми.
    – Ще го харесваш.
    След това ме целува. И макар целувката му да не изпълва гърдите ми както понякога правят погледите на Джона, изпитвам успокояваща увереност в този момент. В думите му. В любовта му към мен.
    Каквото и да се случи, когато най-сетне си направя теста за бременност утре... убедена съм, че той ще ме подкрепи. Крис просто си е такъв.
    – Хора, трябва да тръгваме – обажда се Джона.
    Двамата с Крис се отделяме един от друг, за да го поглед-нем. Държи Джени. Ръцете ѝ са увити около врата му, а лицето ѝ е притиснато към гърдите му. Стене.
    – Казах ѝ да не се качва на онази маса – промърморва Крис, докато излиза от басейна.
    Подава ми ръка, за да го последвам, след което двамата изстискваме колкото се може повече вода от дрехите си, преди да тръгнем към колата на Джона. За щастие, седалките са кожени. Качвам се на шофьорското място, тъй като Крис предполага, че Джона е пил. Джона се мушва отзад с Джени. Крис сменя различни радиостанции, докато си тръгваме от купона.
    Тъкмо са пуснали „Бохемска рапсодия“ по една от станциите, така че Крис усилва звука и започва да пее. Няколко секунди по-късно Джона също се присъединява.
    За моя изненада, аз също се включвам тихичко. Няма начин който и да е човек да чуе тази песен, докато кара, и да не започне да припява. Дори и да е момиче, уплашено, че може да е бременно на седемнайсет, и изпитващо към някого на задната седалка чувства, които би трябвало да изпитва само към човека на седалката до шофьора.