• Начало »
  • Новини »
  • Интервю с К. А. Тъкър за романа ѝ „Забравена истина” и предизвикателствата да си писател

Интервю с К. А. Тъкър за романа ѝ „Забравена истина” и предизвикателствата да си писател

9 ноември 2018
Интервю с К. А. Тъкър за романа ѝ „Забравена истина” и предизвикателствата да си писател

Въпросите зададоха:
Христина (Hrisilandia) – http://hrisilandia.com/
Теодора (The Bilingual Reader) - https://thebilingualreader1.blogspot.com/
Силвия (My Book are my world) – https://mybooksaremyworldblog.wordpress.com/


Христина, Hrisilandia: В “Забравена истина“ разказвате историята, като редувате минало и настояще. Коя история ви хрумна първо и как протече самото писане – с коя започнахте?
К. А. Тъкър: Сънувах една нощ момиче, което беше пребито и в кръв, вървящо по изоставен път, покрит със сняг. Яркият контраст между искрящата от белота околност и пурпурните капки кръв, които се събират в малки локвички и замръзват, е това, което се е запечатало най-силно. Това е мястото, където историята започва за мен и аз я развих назад, отговаряйки на въпросите как се е озовала там и кой я намира. Имаше доста напред и назад между миналото и настоящето. Работех по двете сюжетни линии едновременно.

Христина, Hrisilandia: Имате книги, които са в романтичния жанр, но и такива, които са по-скоро трилър и съспенс. Кои предпочитате да пишете?
К. А. Тъкър: Винаги трябва да включа любовна история, независимо от сюжета, който пиша. Без нея разказът сякаш изглежда не както трябва или непълен. Но дори и моите романтични романи съдържат силни второстепенни сюжетни линии, включващи семейна динамика или други лични предизвикателства, а аз се опитвам да вмъкна напрегнат съспенс винаги, когато мога. Писането на истории, които включват престъпление или престъпници е вълнуващо за мен, но имам нужда от почивка след създаването на такива. Затова не мога да избера. Наслаждавам се да пиша и двете, в зависимост от настроението. Но те винаги ТРЯБВА да имат романтичен елемент.

Христина, Hrisilandia: Как протича един ваш „работен“ ден? Имате ли някакви писателски ритуали за мотивация и вдъхновение?
К. А. Тъкър: Аз съм създание на рутината. Ставам, приготвям децата за училище и тогава сядам да пиша в моя офис, с чаша кафе, отговарям на имейли и други административни неща, и чак тогава пиша. Понякога думите се изливат лесно, но повечето пъти (особено при първата чернова) се налага да ги изтръгвам. Обичам да слушам музика, докато пиша първите си чернови. Това е моята мотивация. Намирам песен, която определя настроението за книгата или сцената и я оставям да се върти многократно.

Христина, Hrisilandia: Вярвате ли в любовта от пръв поглед? Или в сродните души?
К. А. Тъкър: Вярвам в страстта от пръв поглед, с обещание за любов. Този момент, в който се влюбваш в това, което виждаш и чуваш, и се надяваш, че всичко друго, което ще научиш за този човек, кой е той, ще бъде също така завладяващо. Не вярвам в сродните души. Или по-скоро не вярвам, че има само един-единствен човек за теб през целия ти живот.

Христина, Hrisilandia: Какво четете в свободното си време? Кои са любимите ви автори и книги?
К. А. Тъкър: Чета от всичко по малко. ОБОЖАВАМ фентъзито. Любимата ми поредица е „Песен за огън и лед“ от Джордж Р. Р. Мартин. Много харесвам и поредицата „Стъкленият трон“ от Сара Дж. Маас. Чета много любовни романи (изненада!). Някои от моите любими авторки на любовни романи в последно време са Кристина Лорен, Ейми Хармън и Сали Торн, но се наслаждавам на всичко със силни характери, завладяващ стил и добре изграден сюжет.

Христина, Hrisilandia: Ако не бяхте писател, каква щяхте да бъдете?
К. А. Тъкър: Вероятно все още щях да работа в корпоративния свят, където прекарах тринайсет години, преди да направя огромната крачка към писателската професия.

Теодора, The Bilingual Reader: В „Забравена истина“ главната героиня Уотър е жертва на домашно насилие - психическо и физическо. Това очевидно е трудна и деликатна тема за разглеждане. Също така е тема, която задължава авторът да се отнесе подобаващо към всички жертви на домашно насилие. Чувствахте ли в някакъв момент от създаването на романа подобен натиск?
К. А. Тъкър: Не избягвам тежки теми, когато пиша, но се опитвам да ги предам по-подходящ начин и с деликатност. Вярвам силно в идеята, че има нужда да си бил на мястото на някого, за да разбереш напълно през какво преминава. Историите са един от начините за това. По отношение на темата за домашното насилие, най-честият въпрос, задаван от хората, които не са преживели този ужас, е „Защо тя просто не си тръгне?“ В „Забравена истина“ се опитах да пресъздам ситуацията, така че читателят да се замисли и да си каже: „О, ето защо“. Със сигурност историята в романа е доста по-сурова и много от жертвите на домашно насилие страдат при по-обикновени обстоятелства. Прекарах доста време в четене на случаи на домашно насилие и в разговори с хора, които работят в тази сфера. Да бъдеш въвлечен напълно в тази реалност и после да се опиташ да я пресъздадеш във въображаема история може да те отведе на много мрачно място. „Забравена истина“ беше такова мрачно място за мен.

Теодора, The Bilingual Reader: В свои предишни интервюта споделяте, че любимата ви част от писането на нова книга е редакцията. Но преди този славен момент вероятно има доста за проучване. Какво включваше проучването ви за „Забравена истина“? Свързахте ли се с жертви на домашно насилие или специалисти, занимаващи се с травма на мозъка и психология?
К. А. Тъкър: Винаги се опитвам да говоря с експерти, когато правя изследвания по дадена тема за романите си. За „Забравена истина“ се свързах с жена, която управлява подслон за жени, жертви на домашно насилие. Тя ми предостави много информация, базирана на истински случаи. Говорих също така и с лекар (който е и писател, така че изтърпя всички мои хипотетични въпроси).

Теодора, The Bilingual Reader: Страстта към колите буквално се лее от страниците на „Забравена истина“, по начина по който са описани в детайли. Вие любител на коли ли сте?
К. А. Тъкър: Изобщо не съм любител на коли. Моите изисквания са да ме закара от точка А до точка Б, без да се счупи на изоставен път по средата на нощта (което ми се е случвало). Но признавам, че има нещо пленително и секси в бързите, мощни коли.

Теодора, The Bilingual Reader: Аудио книгата на „Забравена истина“ се чете от Джош Гудман и Елизабет Луиз, които са невероятни и според мен гласовете им пасват идеално на героите. Как протича избора на това кой ще чете, и като автор имате ли право да участвате в този процес?
К. А. Тъкър: Всъщност нямам никакво участие в избора на тези, които четат моите аудио книги (издателят ми се занимава с това) и никога дори не съм ги слушала! Никога не съм слушала която и да е от моите аудио книги. Да слушам как някой чете думите, които съм написала, ме кара да се чувствам неудобно. Но от много мои читатели съм получила отзиви, че Джош Гудман и Елизабет Луиз са невероятни и съм благодарна за това.

Силвия, My books are My world: Според вас какъв път изминава Уотър от началото до края на историята? Как се разви нейният образ?
К. А. Тъкър: Уотър е от хората, които са тихи, но силни. Тя се научи да извлича най-доброто от нейната тежка ситуация. Никога не бих я помислила за слаба. Но също така тя не знае какво е да имаш подкрепата на семейството и приятелите си, преди Джеси да се появи в живота ѝ. Тази помощ беше това, от което имаше нужда, за да се освободи. Именно усещането за семейство е това, което напълно разви характера на Уотър.

Силвия, My books are My world: Щастливите развръзки най-добрият завършек ли са за една книга?
К. А. Тъкър: За моите читатели щастливият край е единствения начин да завърша роман. Бих си имала неприятности с тях, ако не им осигуря такъв, дори и ако е „щастливи засега“, а не „заживели щастливо до края на дните си“.

Силвия, My books are My world: Какви са предизвикателствата от това да бъдете писател?
К. А. Тъкър: О, това е обширен въпрос, такъв който би могъл да отнеме дни да отговоря. В допълнение, той би бил уникален за всеки писател. Но аз ще се съсредоточа на онова, с което се сблъсква всеки писател (освен ако няма екип от асистенти, бавачки, домашни помощници и готвачи, а ви гарантирам, че това не е често срещано).
С една дума: Баланс

Да намериш точния баланс между живеенето в измисления свят и реалния, е предизвикателство, което изключително ме тормози. Склонна съм да се потопя в моята история докато пиша. Справям се по-добре, когато имам по-големи времеви отрязъци, за да се фокусирам, без разсейване. Когато пиша и имам краен срок (което се случва през цялото време) тези големи отрязъци от време са ми необходими ежедневно. Но аз имам семейство и истински живот, които често прекъсват това. Да приготвя децата за училище, домашните задължения, часове при лекаря, хокейни мачове – тези неща не изчезват. Имам съпруг, който ме подкрепя, но и той може да помогне донякъде. Разбира се, бих могла да прескоча чистенето на къщата (най-малкото ми дете всъщност се наслаждава на това да чисти с прахосмукачката и аз се възползвам), но има много неща, които не мога да пропусна. Не искам да изпусна живота на моите деца. Имам късмет сега, че мога да пиша на пълен работен ден. Имаше време, когато бях с две малки деца и изискваща работа на пълен работен ден и аз пишех вечерите и уикендите като хоби. Това е положението за много писатели днес и аз ги поздравявам, че се справят.

Да намериш баланса между творческата и бизнес страната е предизвикателство. Дори и с издател, който се грижи за издаването на твоята книга, все още си зает с отговаряне на имейли, даване на потвърждения, редактиране и преработване (и пак редактиране). Социалните мрежи са по-важни от когато и да е било в света на книгоиздаването, тъй като бюджетът за маркетинг намалява, книжарници затварят, а онлайн маркетингът се развива. Мога да седна на компютъра си сутринта и лесно да изгубя цял ден в писане, преди да го осъзная, прекарвайки часове обновявайки моя уебсайт и промотирайки книгите си онлайн. Като писател трябва да намериш баланса, който ти позволява да пишеш. Ако не пишеш, няма какво да промотираш.

Линк към "Забравена истина": http://ibis.bg/zabravena-istina.html

Линк към "Погребани тайни": http://ibis.bg/pogrebani-taini.html

Заглавията, които може да очаквате от нас през ноември

През ноември сме подготвили куп невероятни истории за вас и зас - от чудесни YA заглавия до вълнуващ коледен роман.

прочети още
Защо си струва да прочетем „Чудото на микронутриентите“?

Книжарниците са пълни с книги за здравословно хранене. А най-парадоксалното е, че ако в една част от тях се опитват да ни убедят колко полезна е дадена храна, то в останалата част въпросната храна напълно се отрича. За обикновения човек е много трудно да се ориентира в целия този хаос от теории за здравословно хранене.

прочети още
Новите заглавия през октомври

Ето кои са заглавията, които може да очаквате през октомври от нас!

прочети още
Интервю с К. А. Тъкър за романа ѝ „Забравена истина”

Авторката Лора Кей интервюира К. А. Тъкър за романа ѝ „Забравена истина” Лора, „Happy Ever After“: Имах изключителната възможност да прочета предварително „Забравена истина” и бях невероятно впечатлена не само като читател, но и като писател. И така, първото, което искам да узная, е дали първо ти хрумна историята на Джеси, или на Уотър, или и на двамата едновременно?

прочети още
Небе в дълбините - ревю

Клановете аска и рики се срещат на бойното поле на всеки пет години по волята на техните богове, откакто се помнят. След загубата на толкова много близки на сърцата им хора и у двете племена омразата е проникнала толкова дълбоко, че трудно може да бъде изличена.

прочети още
Интервю с Джени Хан, авторката на „До всички момчета, които съм обичала” (сега и филм по „Нетфликс”)

На 17 август „Нетфликс” пусна филмовата адаптация на книгата „До всички момчета, които съм обичала” от Джени Хан. Популярният тийнейджърски роман спечели сърцата на читателите с историята на шестнайсетгодишната Лара Джийн, чиито любовни писма, които никога не са били писани, за да бъдат прочетени от тези, за които са адресирани, необяснимо биват разпратени. Следват забавни и мили моменти, предизвикани от тази каша.

прочети още
Интервю с Колийн Хувър за „Най-доброто в теб”

Вилма, „Happy Ever After“: Откъде се роди идеята за „Най-доброто в теб”? Колийн Хувър: Тъкмо бях приключила романа „Without Merit”, който определено е YA. Главният герой е само на седемнайсет, така че исках да напиша нещо за възрастни в следващата си книга. Избрах да пиша за женена двойка, защото никога преди това не бях изследвала подобна тема. Когато обмислях книгата, се вдъхнових от нещо в брака на сестра ми, което играе огромна роля в историята на Греъм и Куин. Няма да издам повече, за да не разваля изненадата.

прочети още
“Най-доброто в теб” - ревю

„Мисля, че това е разликата между браковете, които оцеляват, и онези, които не оцеляват. Някои хора мислят, че фокусът на един брак трябва да бъдат неговите съвършени дни. Обичат с всичка сила, докато нещата вървят добре. Но ако човек дава всичко от себе си в добрите времена, надявайки се, че лошите никога няма да настъпят, възможно е да се окаже, че не разполага с достатъчно ресурси или енергия, за да издържи моментите от пета степен.“

прочети още
“До всички момчета, които съм обичала” – в главната роля Лана Кондор

Очаквайте на 17 август по Netflix премиерата на “До всички момчета, които съм обичала”, по едноименния роман на Джени Хан.

прочети още